Аз и другите = ние

Снимка на М. Милев от фотоизложбата „EU2 / и това е Европа”, част от проекта „Нека всички разберат (за) другостта” на Академично етноложко сдружение е сред отличените материали в конкурса „Аз и другите = ние”.

Конкурсът „Аз и другите = ние” по проект „За по-солидарно общество” е по инициатива на Министерството на труда и социалната политика и се проведе в рамките на Европейската година на равни възможности за всички - 2007.

На 11 декември 2007 г. по време на заключителната конференция наЕвропейската година на равни възможности за всички в София, Министър Емилия Масларова връчи призовете на победителите в конкурса. Отличените творби са публикувани на интернет страницата на Европейската година.

Национални новини

На официалната страница на Европейската година на равните възможности за всички, в раздел „Национални новини” е публикувана информация за проекта „Нека всички разберат (за) другостта” на Академично етноложко сдружение и фотоизложбата “EU2 / и това е Европа.

лисабон.com

добри намерения
Като „Европейска година на равните възможности” започна 2007 през януари в Берлин, под егидата на германското председателство на ЕК. На 19 и 20 ноември бе закрита с празнично събитие в Лисабон, в чест на португалското председателство.

Форумът събра около 600 участници от 30-те страни - представители на национални институции, социални партньори и неправителствени организации, включили се в дейностите по Годината. Трябваше да има делегати и от България също.

всички сме равни, някои са по-равни
В празничния ден на българското заминаване за Лисабон, част от делегатите останаха на летище София (поради недоразумение, нечия грешка или невинно незнание). Друга част обаче заминаха.

Чиновниците, с чувство на изпълнен дълг и отлично свършена работа се качиха в самолета и отпътуваха. Институционална, морална и (или!) гражданска позиция, която да изрази някаква солидарност (за национална сплотеност е рано да мечтаем) те проявиха - към своята колега, попаднала незнайно как и тя сред групата на останалите без бордни карти представители на НПО и социални партньори. Солидарността и подкрепата бе осребрена в събрана оттук-оттам сума за билет и лидерите се отправиха към участие в поредната „скучна” конференция, призвани от дълга да представят нечии постижения и без възможност да разгледат този иначе очарователен град.

Организаторите португалци отнесоха цялата вина, заради тях далеч по-високопоставени (sic!) делегати останаха без билети. Другите винаги са се оправяли както могат – и сега така, сори!

лисабон.com
Лисабон пък се оказа на разстояние „един клик” и няколко електронни резервации – което потвърди, че в обединена Европа наистина няма граници и бариери за свободното движение на хора (особено ако не са български делегати!) и идеи... Да се допуснат грешки е възможно. Но у нас винаги грешат другите – в случая това са португалците. За португалците обаче бе въпрос на национална чест да покажат, че са добър домакин и да направят каквото е необходимо, за да се почувстват гостите им наистина специални. Стигнахме до Лисабон именно с тяхна помощ и въпреки „съдействието” на Националния координиращ орган по Годината (уви!)

от първо лице, единствено число
Идете в Лисабон макар и за кратко, като мен! И тогава задължително трябва да направите следните неща:

Да се повозите на знаменития трамвай No28
С него се минава по най-живописния маршрут в старата част на Лисабон, покрай уханни сладкарници, малки църкви и магазинчета за сувенири и се изкачва до крепостта Сан Жорж, датираща от 5 век, откъдето се открива вдъхновяваща гледка към реката и хълмовете на града.

Да се качите с асансьора на желязната кула Сан Жуст
Построена от ученик на Айфел в началото на 20 век, тази кула има филигранна изработка и предлага прекрасна гледка към океана и руините на кармелитската църква. Тук се сблъскваш с раните в сърцето на Лисабон. Разрушената кармелитска църква свидетелства за опустошителното земетресение през 1755 година, в Деня на вси светии.

So far so good. Останалото е мълчание ...